Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Join the forum, it's quick and easy

Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.
Los Angeles
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Високите скали

3 posters

Go down

Високите скали Empty Високите скали

Писане by Eleonor Chloé Bennett Пет Мар 16, 2012 10:14 pm

Високите скали 4-encinitas-california_large
Високите скали са едно от мястото, където смелчаците показваха възможностите. Доста момчета се правеха на мъжкари, скачайки от най-високите части на плажа. Когато погледнеш отгоре, виждаш разбиващите се вълни... на поне четиридесет метра височина. Но въпреки това, има хора, които нямат проблем с височините и обичат това място.
Eleonor Chloé Bennett
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Чет Апр 12, 2012 10:22 pm

Когато пристигнах на летището не бях сигурен какво да правя. Не знаех къде да отида. Намирах се в нова за мен държава, с нови хора говорещи чужд език. Макар да ги разбирах се чувствах странно. Така като че ли бях сам самичък в целия свят.
Хванах си такси от летището и го помолих да ме закара на тихо място, където няма много хора. Имах нужда да отида някъде далеч от всичко, лошото беше, че не можех да избягам от себе си. Таксито спря в близост до плажа, а шофьора ми обясни, че някъде наоколо има едни високи скали, от които момчетата и някой момичета се събират и скачат в океана.
Лесно намерих скалите, просто нямаше как да ги объркам – високи и величествени – забелязваха се от далеч. Качих се и седнах на ръба, оставяйки малкия сак с дрехите си, до себе си. Не бях помислил, че може би щеше да е по – добра идея първо да си наема стая в хотел, но това сега не беше най – важното. Залеза наближаваше и виждах как слънцето докосва повърхността на водата галейки го с лъчите си. Само заради тази гледка си струваше да прекося половината свят.
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Jessica Stroup Чет Апр 12, 2012 10:35 pm

Не се случваше нищо интересно, освен публикаването на все нови неща в жълтите вестници, които Джесика четеше с интерес. Радваше се, че не беше до такава степен известна, че да се знае всичко относно личния и живот, макар че за сега не криеше нищо. Дори не мислеше, че някой знае името и но силно се надяваше и това да стане. Не веднъж се бе снимала за списание рекламирайки работата, която вършеше. Определено можеше да се получи нещо повече. Добре, че си беше дала малко почивка. Отърва се от преподаването в общината. Нуждаеше се от малка почивка, защото това постоянсто просто я убиваше. Искаше почивка и си я бе получила, сега пък постоянно мързелуваше в дома си. Нищо не правеше, освен едно ходене до магазина и качване на два килограма. Това беше важно за професията и и за това след като мина седмица реши, че и трябва някаква тренировка, за да се подържа.
Поредния ден, която искаше да прекара здравословно. Беше станала по обет. Взе си любимия и най-важен сутришен душ след като беше на правила сто коремни преси като сутришна загрявка и след това се преоблече готова да се поразходи по плажа.Беше забеляза, че времето става доста хубаво и се нуждаеше точно от това.
Излезе около обяд. Обичаше да върви пеша и за около половин час вече беше стигнала до централния плаж, оглеждайки се за някой познат или някоя известна личност. Виждаше много познати лица, но нямаше намерение да остава с тях. Беше стигнала до края на плажа, където бяха и високите скали на които се катериха приятелите, а тя ги чакаше долу да скочат. Беше я страх от високо и никога не беше пробвала.
Вече се изкачи по скалата. Имаше някакво момче, надяваше се да не му пречи. Доближи се до края на скалата и погледна надолу. Изглежда ужасно високо.
- Би ли скочил?- думите и се изляха съвсем неочаквано.
Не искаше да му нахалства. Извърна леко глава и го погледна въпросително.
Jessica Stroup
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Чет Апр 12, 2012 11:02 pm

Погледнах към момичето, което току що се беше изкачило на скалите и се беше приближило към мен. Дългата й руса коса се спускаше от двете страни на лицето й придавайки и някак детско излъчване. Сиво-сините и очи, в които имаше и зелени петънца ме гледаха с любопитство. Макар да се бях отнесъл успях да чуя въпроса й, но в първия момент не го разбрах. Повторих го на ум и успях да си го преведа. Понякога ми беше трудно да се съсредоточа и се радвах, че това не беше един от тези моменти.
Извърнах поглед от нея, и се наведох напред за да мога да преценя височината. Не беше ниско, вероятно щеше да ме заболи при скок от такава височина, макар че щях да се приземя във вода. Приближих се още към ръба на скалата, по принцип нищо не ми пречеше да скоча, дори можеше да стане така че да се ударя някъде и да умра или нещо такова. Това не ми се видя много лоша идея. Да се освободя от живота си, да избягам от него. Не за пръв път през главата ми минаваше мисълта за самоубийство, но както останалите пъти бързо я прогоних. Не бях аз този, които да решава дали да живея или да умра.
Обърнах се отново към момичето и поклатих отрицателно глава, все още стоящ на ръба на скалата.
- Не… поне не днес. – Дори аз усетих руския си акцент. Беше някак толкова странен съпоставяйки го с нейното идеално произношение. – Вие ще скачате ли, мога да се преместя ако Ви преча. – Придържах се към учтивата форма на изказ, все пак дори не знаех името й.
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Jessica Stroup Съб Апр 14, 2012 12:57 pm

За секунди погледа и се стрелна по интересните черти по лицето му, докато правеше мила физиономия. Да, определено се нуждаеше от компания и лошото беше, че беше изключително капризна, че да търпи "другарчето" си. Дори за толкова малко време беше успяла да разгледа детайлно лицето му. Едва ли щеше да го забрави при положение, че беше толкова различно и някак си специално, имаше чувството, че току що бе излязъл от списание. След едва десет секунди извърна погледа си от момчето отново надолу по скалата като се загледа в долната част, където се разбиваха вълните. Беше научена да цени и намира невероятното и в най-малкото нещо, както например вълните, които бяха на тридесет метра под нея. Възхищаваше се на това, че природата е богата с толкова много красоти.
Щом момчето отново заговори, Джесика отмести погледа си от синкавото море и отново се загледа в него, слушайки го. Ето това беше доказателство, че не трябва още от първите моменти да си правиш изключения за даден човек.Имаше интересен акцент, който и харесваше. Доста се отличаваше и едва ли щеше да сбърка, че е от руски произход.
- Тоест би скочил.- погледна още веднъж въпросително. Нямаше да скочи. Щеше да е в мъртво лично състояние, за да скочи, при положение, че имаше толкова голям страх от височината.Отмести се крачка назад като поклати отрицателно главата си в знак на отговор. Усмихна се съвсем леко.- От Русия ли идвате?
Определено усещаше огромното любопитство и си беше задала въпроса. Не искаше да изглежда като нахалница в очите му и да си прави разни изключения относно поведение и. Отново го изгледа миличко.
Jessica Stroup
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Съб Апр 14, 2012 1:27 pm

Момичето се отдалечи с няколко крачки от ръба на скалата, подсказвайки ми за страха й от височини. Като барман се бях научил да отгатвам разни неща само по жестовете, които правеше човек. Усмивката, която разцъфна на лицето и беше ярка като лъчите на залязващото слънце, правейки лицето й още по красиво и невинно.
- Да, преди малко самолетът ми се приземи на летището. - Отговорих на въпроса й. Обичах страната си и ми беше мъчно, че я напускам, но не знаех какво да правя. Пък и там вече не ме задържаше нищо. Трябваше да започна живота си от начало, видя ми се добра идея просто да хвана първия полет. Така се озовах тук, което отново ми напомни, че трябва да си наема стая в хотел.
Изправих се от седналото си положение и изтупах дънките си, повече по навик, отколкото за това, че по тях има нещо. Вгледах се изучаващо в момичето пред себе си, за да открия дали не съм я уплашил по някакъв начин с действията си. Все пак тя беше просто момиче, а аз можеше да съм всякакъв. Около нас нямаше хора и тя можеше да си помисли че искам да я нараня по някакъв начин.
Протегнах ръката си към нея леко притеснен, тя беше първата, с която щях да се запозная тук и реших, че е необходимо да е както трябва с обикновено здрависване. Вгледах се в невероятните й пъстри очи и леко се усмихнах, но дори аз усетих студенината в тази лека усмивка, не ми се получаваше добре, но все пак довърших започнатото.
- Казвам се Майкъл. Майкъл Ротенберг. – Оставих я сама да реши дали да поеме ръката ми или да си отиде преди да ми се е представила.
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Jessica Stroup Съб Апр 14, 2012 1:50 pm

Стоеше съвсем спокойно, вглеждайки се в очите му докато правеше бавни крачки към нея. Усмивката на лицето все още го красеше. Всъщност тя винаги беше все така усмихната, придавайки позитивно настроение. Изви малко главата си гледайки го под друг ъгъл. Русия беше доста хубава страна. Защо се беше махнал от там? Джесика имаше шанс да отиде и беше посетила държавата. Определено и хареса. Може би не и хареса това, че повечето хора бяха големи комплексари и перфекционалисти. Имаха и някакво самочувствие, което я дразнеше изключително много. Но пък човек от тази държава беше свикнал с хората, както и тя бе свикнала с обстановката в Холивуд. Може би ако имаше още седмица в Русия щеше да свикне с хората. Радваше се, че знае езика им и ако имаше още една възможност щеше отново да отиде, дори за по-дълго.
Джеси протегна ръката си все така усмихната като нежно уви своята около неговата и лекичко се здрависа.
- Приятно ми е Майк. Аз съм Джесика Строуп.- отпусна ръката си и я прибра в джоба на дънките си, оглеждайки мястото на което се намираха.- Не забравяй това място, може да скочим заедно.- засмя се леко и прехапа устната си. Все още не искаше да казва, че има страх. Все пак всеки се страхуваше от нещо. Не искаше да и се присмеят в лицето. Беше забелязала излъчването му. Не беше въодушевен , че е на ново място.
- Май не си особено щастлив, че се намираш в Ел Ей.- не знаеше дали е права. Имаше предчувствия, които си бяха само за нея. Не искаше да споделя мислите си. Едва ли щеше да и стигне времето, дори се чудеше как главата и не се пръсва от толкова много мисли. Имаше чувството, че е някаква какафония в главата и.

Jessica Stroup
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Съб Апр 14, 2012 2:18 pm

- Джесика – повторих малкото й име. – Мислех, че… се страхуваш от височини. Вероятно грешката е моя. – Погледнах към ръба на скалата, не успях да си обясня по друг начин отдалечаването й от там, но може и просто да искаше да стои далеч от мен.
Обърнах се отново към нея и наклоних глава на една страна, точно като нея преди малко, огледах преценяващо лицето й.
- Не може да се каже, че не съм щастлив, както и че съм. Всъщност е нещо между двете. Тъгувам за родината си, но знам, че съм избрал правилното решение, като се преместих тук. – Не ми се обясняваше какво се е случило там и се надявах тя да не ме попита, защото не обичах да отказвам. Историята ми не ставаше за разказ при запознанство, всъщност тя изобщо не беше за разказване. Кошмарът, в който живеех беше изчезнал с кацането ми в Ел Ей. Сега можех да започна всичко отначало без да се обръщам назад, щеше да ми струва скъпо, но спомените все още бяха твърде болезнени.
Усетих как болката от всичко преживяно напира да излезе и ми се искаше да се разкрещя точно като по филмите, но все пак Джесика беше тук, а тя не беше длъжна да ме слуша. Преглътнах всичко и го натиках дълбоко в някой забравен ъгъл на сърцето си. Насилих се да се усмихна, но точно като преди малко не ми се получаваше особено успешно, затова реших да отклоня вниманието от себе си.
- А ти как се озова тук, имам предвид, какво те води на скалите?
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Jessica Stroup Съб Апр 14, 2012 3:07 pm

Толкова личеше, че се страхува. Не мислеше, че се досети. Какво пък, тя не го криеше, за това и се бе досетил. А и първия и въпрос може би до някаква степен я издаваше. Момчето все така я гледаше под друг ъгъл, както и тя беше направила и я гледаше наблюдателно сякаш търсеше нещо. Поредната невинна усмивка се изписа на лицето и, нямаше да го лъже, защото страхът си беше нещо съвсем съществено.
- Не, прав си. Страх ме е. Но пък може някога да ми се прииска толкова много да скоча и едва ли ще мисля колко високо е. - говореше точно това, което мислеше. Да, бях споменала, че не споделя мислите си, но определено по-съществените и умни трябваше да се чуят, макар че това което каза беше някакво тъпо сглобено изречение. Бавно изправи главата си този път без да се обръща към края на скалата сякаш вниманието и беше приковано изцяло за момчето. Определено по начина по който говореше, а и нещата които говореше можеше човек да се досети, че се е случило нещо лошо. Винаги откриваше такива хора и колко да бяха казвали, че ще забравят за случилите се неща, толкова много се лъжеха. Дори тя самата бе в такава ситуация и се бе убедила, че миналото винаги ще живее с нея. Нямаше да задава въпроси, колкото и интересно да и беше. Всеки си имаше болна тема за разговор.
- Сигурна съм, че след седмица ще се чувстваш различно от сега. Няма да съжаляваш, но пък едва ли ще забравиш за Русия.
Доказваше все повече за възрастта си беше прекалено умна. Нали за това се намираше в града на известните.
- Нуждаех се от малко почивка от живота, който водя тук, но определено не ми влияе добре. Не се чувствам във форма. Първото нещо зареди, което е, че дойдох за да се престраша, но не се получи. Изглежда още по-високо.
Jessica Stroup
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Съб Апр 14, 2012 3:35 pm

- Страхът е най лошият враг на човека, затова страховете трябва да се побеждават. – Звучах като някои от онези философи, които се правят че знаят всичко за живота, но дори аз бях сигурен че не знам нищо или може би съвсем малко за живота. Все още бях в неговото начало, а и не се знаеше колко близо е краят му, затова беше хубаво да живееш без страхове. – Ако аз мога да ти помогна ще съм наистина щастлив, само трябва да ми кажеш кога си готова да преодолееш страха си и аз ще ти помогна.
Погледът ми се спусна по малкото и крехко тяло. Ако решеше да скача от такава височина щеше да се нарани. Събрах леко вежди и се замислих за момент, дори аз имах страхове, страхът, че някой отново може да умре в ръцете ми. Едва ли щях да понеса това още веднъж. Извърнах поглед от нея и го вперих в залязващото слънце.
- Знам че не мога да забравя родината си, все пак там съм израснал, пък и белите нощи в Санкт Петербург са една от най - прекрасните гледки в света и не искам да ги забравя, просто чувството на погубеност не ме напускаше докато бях там. – Отново се обърнах към Джесика и се опитах да се усмихна. – Но си права, че няма да съжалявам, че напуснах Русия, макар да я обичам.
Излезе вятър, косата и се разхвърча и няколко кичура паднаха върху лицето й. Протегнах се и отместих леко тези, който паднаха пред очите и за да мога да се вгледам отново в тях. Надявайки се, че няма да възприеме жеста ми като на някой манияк.
- А сега какво ще кажеш да преодолеем страха ти заедно, да скочим от някоя скала във водата, но от някоя по ниска? – Едва ли щеше да се съгласи, но пък можеше и да преодолее страха си.
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Jessica Stroup Съб Апр 14, 2012 5:50 pm

Да, това което и беше казал го беше чела някъде. Беше абсолютно правилно. Беше правила какви ли не опити и нищо не и се получаваше. Идваше с приятели, дори и бяха осигурили спасители, но никога не беше скачала, истината бе, че винаги е имала огромно желание да го направи. Ядосваше се на себе си, че понякога е такава бъзла. Ако беше така с всичко останало сигурно вече щеше да е мъртва. Бе преодолявала много страхове, зареди височините дори не се качваше на самолет. В очите на някои хора сигурно беше голяма глезла.
- Винаги се провалям в това. Може би за това дойдох сама, за да няма кой да ми се смее.- засмя се леко,докато се отдалечаваше от ръба на скалата, заставайки до него. Щеше да направи поредния опит. Можеше да плува, какво толкова. А и очакваше и Майк да е добър плувец, ако нещо се случеше.
- Русия е прекрасна държава. Бъди горд, че си роден там.- усмихна се отново след като усети студените му пръсти по кожата на лицето и, премествайки падналите кичури коса. Чупливата и коса отново се спусна по бледата кожа на гърба и раменете и.Отново забеляза, че се бе усмихнал на сила Искаше да предизвика истинска усмивка на лицето му. Отново се приближи към края на скалата. Усещаше огромно напрежение в тялото си, сякаш щеше да го направи. Погледна убедително към лицето на момчето.
- Добре.- каза несигурно. Слънцето почти беше залязло. Сигурно водата беше идеална за нощно къпане. Едва ли щеше да съжалява.

Jessica Stroup
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Съб Апр 14, 2012 11:51 pm

Направих няколко крачки, приближавайки се отново до ръба на скалата, както и към момичето. Вятърът от преди малко отново беше стихнал, а косата й отново беше заела предишното си изящно положение.
- Бъди сигурна, че аз няма да ти се смея. Нямам право, защото и аз си имам моя страх. Лошото е… мисля си, че аз не мога да преодолея своя, ще те разбера ако се откажеш в последния момент. – За секунда ми се стори, че даже потрепери леко. Виждах несигурността в очите й и не я винях за това. Опитвах се да я убедя да ми повярва. На мен, момчето от Русия с което се запозна преди малко. Тя сама каза, че е идвала с приятели и дори със спасители и страхът й е успявал да я пребори. Как можех изобщо да си въобразявам че ще ми се довери, но тя вече се беше съгласила и дори ме погледна с онзи поглед, доказващ, че има някаква вяра в мен. Вяра, която аз нямаше да предам.
Слънцето вече се беше потопило на половина в океана, придавайки някак романтична атмосфера или поне щеше да е романтична ако не бяхме в това положение. Погледнах я в очите, а след това погледа ми се спусна надолу по тялото й. Ръката ми намери нейната, а пръстите ми се преплетоха в нейните, като съвсем леко ги стиснах. Надявах се това да не й е причинило някаква болка, защото аз исках просто да усеща присъствието ми, да знае, че съм до нея и няма да я оставя сама. Очите ми се задържаха на ръцете ни, а след това се изкачиха по тялото й отново до лицето й.
- Знам, че обещанието ми ще прозвучи глупаво, - прошепнах тихо, с ужасния си акцент, но достатъчно високо, за да ме чуе. – Но аз ще съм тук и когато си готова просто трябва да ми кажеш, обещавам, че ще съм до теб в това.
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Jessica Stroup Нед Апр 15, 2012 9:57 am

Хайде Джес, докажи че не си бъзла.
Говореше някакво гласче. Някой път искаше да убие вътрешния си глас, но точно сега мислеше, че и е повече от нужен. Трябваше да се престраши, а не постоянно да живее с този страх. Определено можеше, но пък имаше случаи, в които не можеше да го прикрие, както се беше случило и преди няколко минути. Опита се да го скрие, но това беше повече от очевидно. Уплашения начин по който гледаше към малките и отдалечени предмети долу, я издаваше прекалено много. Усмивката и се бе превърнала в сериозна и притеснена физиономия. Усещаше как сърцето и докато биеше бързо трептеше, сякаш бяха опрели кубче лед до тялото и и трепереше от студ. Макар че това сравнение беше далеч от това, което чувстваше. Изпитваше го за пореден път, но сега напрежението беше още по-голямо.
- Не и този път. Няма да се откажа.- беше категорична, но не знаеше какво може да се случи. Може би за пореден път щеше да се откаже, после отново да дойде и пак да е била излишно път. Нямаше смисъл да се отказва, защото бе сигурна че все някога ще скочи.
Щом ръката и се озова в неговата, леко потръпна и се усмихна вдигайки уплашения си поглед към лицето му. Пръстите и се увиха около неговите като ги стисна леко, за да е сигурна, че няма да я предаде. Крайчетата на устните и се разтегнаха в чаровна усмивка.
Начина по който говореше сякаш и напомняше, че трябва да се държи по-възпитано с останалите. От слънцето беше останала съвсем малка част, която се отразяваше в морето. Изглеждаше като кристалчета. Прехапа устната си и без да усеща за почна да стиска ръката му все повече. Краката и се отъркаха един в друг, събувайки сандалите си и след като остана боса отново вдигна погледа си към Майк. Нямаше никаква представа как успя да и спечели доверието, при положение че бе изключително недоверчива.
- Добре. Благодаря ти.- усмихна се лекичко и отново се обърна към дълбочината. Бяха на ръба, а Двесика имаше чувството, че сърцето и ще хвръкне.- На три!
Jessica Stroup
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Нед Апр 15, 2012 6:23 pm

Макар Джесика да ме убеждаваше, че ще скочи, имах чувството, че говори по скоро на себе си от колкото на мен. Тя стисна ръката ми, сигурен признак, че се притеснява от това да не я изоставя. Опитваше се да ми се довери, което значеше много за мен. Загледах се в нежното й бледо лице. Видях как притеснено хапеше устната си, а хватката на ръката и все повече се затягаше. Ако ръката ми беше по крехка, можеше направо да я счупи. Зачудих се от къде това малко момиче има такава сила.
Джес събу обувките си и аз реших да направя същото, щяхме да намокрим всичките си дрехи, но имах чувството, че не това е причината да ги сваля. Така щеше да удължи времето, през което все още щяхме да стоим на скалата, а не да летим във въздуха, надолу, към водата.
Джесика отново погледна лицето ми, сериозното й изражение беше заместило онази невероятно чаровна усмивка. Сега толкова много ми приличаше на Наташа, беше права нямаше да успея да избягам от миналото си. Когато ми благодари и се усмихна леко сърцето ми заби по бързо, но така и не успях да отроня дума, преди тя отново да погледне надолу.
- Едно. – Започнах да броя, но нарочно по – бавно, за да може тя да свикне с мисълта, че е на крачка от това да полети. Имах чувството че чувам лудия ритъм на сърцето биещо в гърдите и, но това ми се стори невъзможно. – Две. – Преместих погледа си към съвсем леката ивица останала от слънцето. Небето се беше обагрило в розово, а в далечината океана изглеждаше червен. Направих съвсем малка крачка напред, но напълно достатъчна половината от ходилата ми да са във въздуха. – Три.
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Jessica Stroup Нед Апр 15, 2012 7:55 pm

Нямаше представа, че се бе увлякла толкова много. Ръката и се натискаше към неговата все повече. Не преценяваше силата си, защото не знаеше за какво по напред да мисли. Може би го болеше, но не го осъзнаваше, защото беше изключително съсредоточена над това, което щеше да направи. Погледа и шареше из дълбокото море, на което не се виждаше дъното. Преценяваше къде точно ще цопнат и как точно да се обърна, за да не се нарани от пляскането. Краката и нервно преместваха тежестта и от единия на другия, докато малките камъчета се забиваха леко в стъпалата и. Не искаше да отлага, което беше нещо ново. Дори се отказа да отделя излишно време за събличане на дрехите си, а предпочиташе всичко да стане по-бързо. Беше сигурно, че няма да забрави този ден, още по-малко пък, човека който я бе накарал чрез държанието си да спечели доверието му и именно зареди философското му говорене и всичките верни неща, които откри в тях за толкова малко време, я караха още на момента да се хвърли, падайки в топлата вода.
Последен поглед към лицето му. Устните и се бяха наместили в широка и убедителна усмивка. Притеснението все още го имаше, дори беше двойно повече, но го бе натиснала надълбоко в себе си и се опитваше да не си личи, че толкова много я е страх. Майк можеше да се досети само чрез това, че цялото тяло на момичето трепереше. Ако беше някое по крехко момиче едва ли би издържало на всичкото това напрежение.
Щом той започна да брои погледа и все още оглеждаше лицето му. Броеше бавно, съобразявайки се с нея. Оценяваше тази огромна загриженост. След като вече беше стиганл до две, погледа и се отмести бавно едновременно вдишвайки от чистия въздух. Затвори очите си, издъша рязко и престъпи отново напред както и той беше направил. И когато чу и последната цифра, престъпа още веднъж напред, представяйки си, че има още от земята и се отпусна. Ръката и се отскубна от неговата, а очите и се отвориха. Писък от радост и страх се отскубна от устните и. Имаше чувството, че ще отлети нанякъде. Погледа и потърси Майк, който вече беше във водата и след точно три секунди, тялото на Джесика се цопна във водата. Отново затвори очите си и бързо започна да рита с краката си, за да излезе на повърхността. След като вече можеше да диша преспокойно и виждаше всичко наоколо се усмихна весела, намирайки Майк, който беше на няколко метра от нея. Отново лицето и засия с онази прекрасна усмивка. Не можеше да опише чувството. Искаше пак да повтори. Бързо се приближи към него и рязко се качи на гърба му.
- Да. Беше, беше- започна да търси точната дума като не спираше да се усмихва докато погелждаше леко нагоре.-.. защо не съм го направила преди. Благодаря ти.- усмихна се отново и се отдели от него гледайки към лицето му.


- съжелявам, че ти натресох това километрично нещо хД
Jessica Stroup
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Нед Апр 15, 2012 8:37 pm

Тя скочи първа и аз веднага я последвах, но поради по голямата тежест на тялото ми се озовах във водата преди нея. Бързо изплувах, а капките разплискани от силата на скока и опръскаха лицето ми. Бях чул вика й, но незнаех дали тя крещеше от радост, болка, страх или нещо друго. Бях се изплашил леко, защото можеше да се е наранила, а можеше и да се е случило нещо друго. Дали можеше да плува? Започнах да плувам към пияната, показвайки ми точно къде е паднала. Нямаше да мога да понеса ако нещо и се беше случило. Аз щях да съм виновен и никога нямаше да си го простя.
Когато видях усмивката на лицето и, след като изплува вече бях сигурен, че е добре. И аз се усмихнах, и осъзнах, че за пръв път след инцидента с Наташа бях истински щастлив. Това, че и помогнах и я бях накарал да извърши нещо напълно откачено, придобиваше смисъл след като страхът и най – накрая може би е изчезнал.
Джесика буквално се покатери върху мен. Косата и беше мокра и леко ме гъделичкаше като докосваше гърба ми и аз започнах да се смея от сърце. Тя беше толкова развълнувана, дори не можеше да намери правилните думи, за да опише чувствата си. След малко се отдръпна леко от мен и ме погледна от разстояние.
Слънцето се беше скрило и беше отстъпило небето на луната, която сега ни гледаше от високо. Краищата на косата й се разстлаха над водата и като че ли излъчваха собствена светлина, а не отразяваха тази на луната. В очите и се четеше чистата радост, която се излъчваше и от усмивката й. Бледата й кожа изглеждаше още по бяла. Приличаше на самодивите, както ги описваха в руските народни приказки. Когато бях малък и още ми се разказваха приказки за митични създания точно така си представях онези неземно красиви девойки.
Наведох се леко към нея и докоснах устните й със своите. Отдръпнах се бързо, осъзнал какво правя, и се усмихнах на Джесика.
- Гордея се с теб. Ти успя! – Опитах се да замажа ситуацията в която се набутах, но не знаех дали ще се получи.


- преживях го, но аз немога да пиша като теб...
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Jessica Stroup Нед Апр 15, 2012 11:32 pm

Чуваше смеха му и виждаше изражението му. Не беше сигурна дали не се преструваше, но можеше да различи че усмивката, която сега се бе изписала на лицето му беше съвсем различна от предишната. Предизвикваше още по-голяма радост и вълнение в Джесика, която сякаш не знаеше къде се намира. Отне и цяла минута, за да осъзнае какво точно беше направила. Липсваха и караниците на родителите и след като бе направила нещо, което би развалило репутацията и, макар че нейната не беше особенно голяма. Щеше да го преживее, а и живее без тях вече три години. Даже и бе странно, че се сеща точно за тях. Поклати главата си бързо, отървайки се от досадните си мисли и отново прикова цялото си внимание към Майк.
Капки вода се спускаха по скулите на лицето му като очертаваха всичките черти по някакъв изящен начин. Може би от лунната светлина, която с времето се бе появила, капките от морката вода изглеждаха като диаманти. Беше застанала пред него, оглеждайки за пореден път лицето му докато на лицето и имаше усмивка, в която бяха събрани в едно радост невинност и леко безпокойство от начина по който изглеждаше. Усещаше как тениската прилепваше за тялото и, сякаш засмукваше кожата и от толкова много вода. Имаше леки сенки под очите от вече разманата спирала, добре че преди да излезе бе сложила само малко. Русата и коса се спускаше по раменете, а частта която бе над водата заемаше голяма част покрай телцето на девойката. Майкъл изглеждаше точно по същия начин. Радваше се, че бе тъмно за да не може да се види гледката под водата.
Дори не усети какво беше направил. Усети леко докосване след като и той не преставаше да я гледа. И след като всичко стана за едва няколко секунди той се опита да замаже положението. Джеси отмести настрани погледа си, като извърна главата на другата посока, за да не може да се вижда вече неловкото и едновременно доволно лице. Беше прекалено срамежлива, за да каже нещо. Отново го погледна и се усмихна леко фокусирайки поглед над кристално сините му очи.
- Нямаше да успея, ако не беше ти.- прехапа устната си и отново разтегна устните си , показвайки два реда бели зъби в чаровна усмивка.
Jessica Stroup
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Пон Апр 16, 2012 5:34 pm

Джеси се усмихна отново и реших, че неволната ми грешка е вече заправена. След като ме увери, че имам някаква заслуга за това, че е успяла да преодолее страха си, прехапа долната си устна, явно в напълно неведение колко секси изглежда така. Запазих мнението за себе си и й се усмихнах в отговор на нейната блестяща усмивка. Отдръпнах се от Джеси и заплувах в кръг около нея.
Колкото повече я наблюдавах толкова повече ми приличаше на момичето, в което бях безумно влюбен, и което смъртта ми отне. Имах усещането че точно това момиче ще ми върне вярата и любовта към живота, който бях намразил за всичко, което ми е отнел. Спрях се отново пред нея и ми се стори че тя леко потрепери.
- Трябва да излезем от водата и да се преоблечем, може да настинеш. – Не и оставих избор. Намерих ръката и под водата и я хванах. Започнах да плувам към брега повличайки я със себе си.
За щастие не се беше наранила, нито при скока, нито при падането във водата, но това че е мокра можеше да й докара тежка настинка. Беше глупаво да седим във водата, макар и топъл вятърът пронизваше мокрите ни тела. Поне носех дрехи със себе си. Напълно бях забравил за тях до сега. Те бяха на върха на скалата, което означаваше, че трябва отново да се изкача до върха й. Пуснах ръката й когато беше достатъчно плитко че да може да стъпва на дъното.
- Стой тук. Ей сега се връщам. – Излезнах от водата и се затичах нагоре колкото можех по бързо. Щях да и дам някоя моя дреха, за да не е напълно мокра. Когато бях отново най – горе на скалата грабнах сака и обувките ни и отново се затичах надолу. Въздуха навлизаше бързо и накъсано в дробовете ми. В момента в който стъпих отново на плажа намалих лудия бяг до обикновено тичане. Усещах как не можех да си поема дъх. Потърсих Джес с поглед, но беше много тъмно и не можех да я видя. Седнах на плажа за да мога да нормализирам дишането си. Сърцето ми щеше да изскочи, но аз се чувствах ужасно, защото не можах да я видя във водата.
- Джеси? Къде си? – Извиках вперил поглед в океана.
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Jessica Stroup Пон Апр 16, 2012 10:00 pm

Изразителните му очи под тази светлина изглеждаха толкова нежни, сякаш нямаше шанс да постъпи по лош начин. Колкото повече се вглеждаше в тях усещаше, че лети в облаците, сякаш бе скочила от още една скала, но не падаше във водата, а обикаляше небето. Имаше чувството, че погледа му беше най-влиятелния на света, щом от растояние усещаше тялото си да потреперва от някакво странно и непознато удоволсвие, нямаше представа какво ще изпита ако се сближат още малко. Намираше нещо специално в него, но и нещо което го мъчеше през цялото време. Не знаеше за живота му нищо, а не искаше просто ей-така да му се натресе. Може би имаше приятели тук, за да се премести в Ел Ей. Ако пък ли не, щеше да се радва, ако се завърже приятелство от това запознанство.
Не беше мислила за връзки от много време и сега той я беше накарал да се замисли за любовния си живот. Колкото и силна да изглеждаше Джесика под тази настойчивост се криеше едно съвсем гузно и срамежливо все още дете. Сякаш искаше да започне от някъде, но пък все още не можеше да разбере защо се сети за това след като бе прекарала едва половин час с напълно непознато за нея момче. От много време я нямаше тази радост в очите и и това се дължеше на него. Със сигурност нямаше да го остави просто така. Искаше да се интересува повече от него и личния му живот, но не искаше да разваля момента с излишните си въпроси.
Ръцете им отново се бяха преплели една в друга, докато заедно плуваха към брега, макар че това, което Джесика правеше не можеше да се нарече плуване. Майк буквално я влачеше зад себе си, но едва ли го осъзнаваше поради причината, че във водата е още по-лека. Засмя се след като стигнаха плиткото и пусна ръката му като кимна съгласявайки се. Усещаше как зъбите и тракаха, а ръцете и от вятъра ставаха студени. Седна на плажа като гледаше нагоре, за да може да види Майк, когато се качи и щом забеляза част от него се усмихна. Поради студа, който бе облял тялото и тичаше по плажа, опитвайки се да се стопли. Нямаше представа колко време беше изминало, но зъбите и все още тракаха, а телцето и трепереше. Доста по-добре се чувстваше в морето.
След няколко минути чу глас който изричаше името и.
- Идвам.- извика с тънкия си глас докато продължаваше да бяга. Най-вероятно беше Майк. Затича се към мястото от където се чуваше гласа и след още няколко минути го намери. Усмивката на лицето и отново се показа и се приближи уверена, че е той.
- Хей.- засмя се лекичко и сви ръцете си, разтърквайки кожата си.
Jessica Stroup
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Пон Апр 16, 2012 11:55 pm

Когато чух гласа й от някъде се успокоих малко. Джесика се появи пред мен след няколко минути и изглеждаше премръзнала от студ. Устните и се извиха в усмивка, но дори и в тъмното виждах, че бяха започнали да посиняват. Коста, както и целите и дрехи бяха подгизнали от океанската вода. Изправих се до нея, докато ръцете и се плъзгаха, за да затоплят тялото й.
- Нали ти казах да стоиш във водата? – Попитах меко. Опитах се да не звуча като ядосания й баща или като каращият й се по – голям брат. По скоро звучах като някой добър приятел или дори гадже. При тази мисъл леко се притесних, не че не исках да й бъда гадже, а защото тази мисъл минава през главата ми твърде скоро след нашето запознанство. Почесах тила си, не защото ме сърбеше, а защото не знаех какво да правя с ръцете си. Мислите минаващи през главата ми ме караха да се чувствам странно. Приликата й с Наташа беше повече от очевидна, но нямах право да сравнявам Джес с нея. Не знаех на колко точно години е, но изглеждаше на не повече от осемнадесет. Прогоних тези мисли от главата си, защото в момента Джесика стоеше пред мен и само дето не трепереше от студ.
- Имах предвид, че нямаше да ти е толкова студено, ако беше останала във водата. - Усмихнах се притеснено и погледнах надолу. Видях сака в краката си и се сетих, че именно за него се бях качил отново до върха на скалата. Мислите ми бяха напълно разбъркани и не можех да мисля за нищо друго освен за момичето стоящо пред мен. Наведох се и разкопчах ципа на сака, за да намеря дрехи, който да и дам, но бързо се отказах.
- Трябва да се преоблечеш. Ще настинеш, ако продължаваш да седиш с тези мокри дрехи. – Подбутнах към нея сака и й се усмихнах. – Аз… ще се обърна, за да не се притесняваш.
Обърнах се с гръб към нея изпълнявайки обещанието си да не я гледам. Започнаха да ме обливат горещи и студени вълни, само като си представих, че тя ще се съблече зад гърба ми. Чувствата, които започваха да се пробуждат в мен ме плашеха и бях сигурен че щяха да изплашат и нея ако знаеше за тях. Затворих очи и леко ги стиснах, поемайки си дълбоко въздух. Не исках да я стресна или да ме помисли за някой психопат, затова си наложих да се контролирам изключително много в нейно присъствие. Като за начало щях да я оставя да се преоблече на спокойствие без дори да си помисля да надничам.
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Jessica Stroup Вто Апр 17, 2012 10:27 am

Харесваше и когато някой го бе грижа за нея. Устните и все още се бяха увили в една приветлива усмивка. Ако гледаш само нея изобщо нямаше да си личи, че премъзва от студ. Гледаше мило към очите му, докато и говореше и поклащаше положително глава, сякаш беше едно малко момиченце, което слушаше родителите си, които и бяха заръчали да направи нещо. Денят беше от онези топлите. Искаше и се да завали дъжд, под който да може да танцува съвсем спокойно забравяйки каква всъщност беше преди, а именно момичето, което винаги спазваше правилата. И ето, че както и беше топло сега замръзваше. Но пък определено имаше нужда от това и не съжеляваше. Сега беше много по-различна. Винаги правеше това, което сметнеше за добре,а не това, което и казваха. Скока не беше по негово желание. Не веднъж и бе казал, че ако не е готова да не го направи, но въпреки това гордо беше изправила глава и се хвърли, усещайки най-сладкото чувство. Едва ли щеше да намери по-достоен човек от него, с който да е в това. Да, определено правеше това което си иска. Не го бе послушала или просто не го бе чула, заета да мисли за странните мисли, които и влизаха в главата след като той я погледнеше по неговия си начин. Беше и странно, защото не бе изпитвала това чувство никога. Надяваше се да е нещо хубаво и той да чувства същото, но пък винаги бе на принципа "Времето ще покаже." Нямаше представа кога ще дойде и нейния край на живота, но пък се надяваше да изживее още много години прекарани с приятели, стоейки в хола, гледайки някой филм ,на който от рев си изливаха душичката. Искаше да е някое момиче от филмите. Може би и бе нужно повече внимание,което Майк и беше дал само за отрицателно време.
Вярно, че беше много болнава, но не мислеше, че толкова бързо може да прихване някоя настинка.
- Добре, не гледай.- каза тихо с дрезгавия си глас и го наблюдаваше докато се обръща с гръб към нея. Леко се засмя и се наведе дърпайки ципа, за да отвори сака. Не искаше да изглежда нахална, за това се опитваше да намери някоя по-стара дреха, която после да не му е нужна. Въпреки очакванията си, не намираше нищо, което да не е скъпо. Беше прегледала дрехите и най-накрая реши да облече една от блузите с дълъг ръкав, които бяха подредени в единия край на сака. Започна бавно да съблича дрехите си след като и тя се беше обърнала с гръб към него, оглеждайки отново морето. Съблече мокрите панталони и тениската като си изцеди, а от тях се плъзна голямо количество вода. Облече блузата, която и стоеше малко като рокля, но не и пречеше. Вдигна косата си на небрежен кок и изтупа мокрите дрехи обръщайки се отново към него.
- Готово.- усмихна се, навеждаки се надолу като затвори сака.
Jessica Stroup
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Майкъл Ротенберг Вто Апр 17, 2012 10:02 pm

Стоях с гръб към Джесика, гледах към дърветата в близост до скалите и се опитвах да изпразня ума си от всякакви мисли, но изобщо не ми се получаваше. Затворих очи, но въпреки това имах чувството, че виждам Джес пред себе си. Прилепналите по тялото й мокри дрехи, показващи всяка нейна извивка. Не спирах да си повтарям че тя е още малка и нямам право да изпитвам такива чувства към нея. Но ужасната и прилика с момичето което се опитвам да забравя от вече почти година ме теглеше още повече към нея. Знаех че тя не е Наташа и въпреки това започвах да я харесвам по различен начин. Различен от този по, който бях влюбен преди и все пак различен от този по който харесвах приятелите си. Не, че имах много приятели, всъщност нямах нито един истински, като изключим едно момче с което се запознах отдавана, не съм имал приятели нито преди, нито след него.
Чувах как Джеси тършува в сака, предполагам търсейки нещо което да й стане. Дрехите ми бяха твърде големи за малкото й телце, вероятно щеше да се побере в дрехите ми 3 пъти. Исках да се обърна и да я погледна, но не защото вероятно щях да я видя гола, а защото изпитвах неописуема нужда да погледна лицето й. Въпреки това устоях на желанието да се обърна и останах така както трябваше да седя с гръб към нея. Слухът ми се беше изострил до крайност, затова чух как полепналите по тялото й мокри дрехи се отлепят от кожата й, после и капките, които падаха по пясъка. Преглътнах шумно, но останах неподвижен, докато не ми каза, че е готова. Обърнах се към нея, а от гледката ми причерня. Изглеждаше толкова… умопомрачително, но в добрия смисъл на думата. Беше невероятна, направо прекрасна. Облизах устните си, но гърлото ми беше толкова сухо, че беше все тая какво правех. Усмихнах се леко нервно и се заставих да кажа нещо преди да съм я изплашил с втренчения си взор.
- Ще се прибираш ли, имам в предвид, че мога да те изпратя, не е хубаво да се прибираш сама по тъмно. – Вероятно звучах глупаво, но не можех да спра да я гледам, а умът ми беше празен от каквито и да е мисли. Усмихнах и се криво и нервно запристъпвах от крак на крак.
Майкъл Ротенберг
Майкъл Ротенберг

Име : Майкъл Ротенберг
Брой мнения : 107

Върнете се в началото Go down

Високите скали Empty Re: Високите скали

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите