Да хванеш живота в ръка, усмивка да застине в един кадър...

Мамеха не обичаше да се снима много, въпреки че красотата й не се пречупваше през блендата на обектива. Не харесваше дигиталните фотографии и винаги предпочиташе да сложи хартиено изображение в албума си, от колкото да публикува най-новата си кокетна поза в поредната социална мрежа.

Тази снимка е една от малкото останали на Мамеха от ранното й детство. Открадната е от портфейла на майка й преди много години, когато писателката решава, че ще трябва да си направи албум с фотографии от всички периоди на своя живот.

Още от малка Мамеха изпитва любов към книгите, въпреки че не може да ги чете. Едва когато става на шест годинки се посвещава в най-лесните японски йероглифи, отварящи й път към необятния свят на литературата.

Няколко снимки от гимназиалния период на писателката. Те са от едно семейно пътуване до Китай, където тийнейджърката Мамеха не е очарована от идеята да я снимат на всяка крачка. Още оттогава не обича да крие емоциите си и не се усмихва изкуствено пред обектива на фотоапарата. Тъжната история за жените и червените фенери не бе оставила талантливата девойка равнодушна и на всички снимки се показва замислена и сериозна, съпричастна към миналото и страданието на душите.