Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Преди два дни, L.A.

Предишната тема Следващата тема Go down

Преди два дни, L.A.

Писане by Rebekah. on Нед Фев 19, 2012 11:02 pm

Днес бе един от онези дни, през които на Ребека 'и идваше да убие всеки един изпречил 'и се на пътя по улиците независимо дали е виновен или не. Само ако някой 'и развалеше настроението ставаше пожар и можеше да си го изкара на абсолютно всекиго. Това бе една лоша черта от характера 'и, която често я забъркваше в разни откачени случки, но на кого му пукаше? Определено не и на Ребека. За нея беше все едно. Не я интересуваше. Единственото, което бе важно е да си го изкара на някого, защото щеше да стане още по - лошо, а едва ли някой искаше да става по - лошо. Всеки, който познаваше Ребека и имаше възможността да се запознае с нея знаеше, че тя беше дявол с ангелско лице и определено никога не бива да се забъркваш с нея. Можеше да съсипе живота ви стига да искаше и определено не би 'и пукало. Просто бе свикнала да се държи така от малка и 'и харесваше. Прекрасно беше да не можеш да чувстваш и да не те интересува нищо. Е, можеше и да се намерят едно или две изключения, но това не е от значение сега.
Девойката крачеше нервно по улиците, запътила се.. е, и тя не знаеше накъде. В момента бе прекалено замислена над случилото се, за да мисли накъде се е запътила. Имаше чувството, че някак си хората, които ходеха точно срещу нея виждаха ядосания 'и поглед и именно заради това 'и правеха път, все едно е някоя известна личност или примадона. В други случаи девойката много би се зарадвала на това, но не и сега. Сега мислеше как можеше да убие някой случайно срещнат. Да си го изкара на някой напълно непознат, попаднал под яростния 'и поглед, дръзнал да я погледне в очите. Питате се защо? Много дълга история, която не си заслужава да разкажа, но все пак ето я кратката версия: някакъв си загубеняк дръзнал да повдигне темата за смъртта на една от най - добрите приятелки на Ребека преди две години. Това бе деликатна тема, която никога не трябваше да се спомената пред Ребека, защото девойката губеше контрол над себе си, над действията си и определено бе способна на пребие някой. Мислите си, че едва ли някога нещо толкова съвършено и крехко на външен вид щеше да ви причини физическа болка? Е, грешите. Ребека бе способна на много неща и едно от тях бе да се бие. Имаше по - голям брат, който я бе научил на много неща и боя бе едно от тях. Затова че не си мислете, че сте в безопасност около Морган.
Изведнъж, един мъж, взел се от нищото, се бутна в Ребека.
- Внимавай, ти.. - викна тя срещу него, като обърна поглед към лицето на мъжа.
А, просто идеално, помисли си Ребека и въздъхна. Само тази персона 'и липсваше. Скайлар Хадли. Точно сега ли, Господи, попита Ребека наум и извъртя поглед настрани. Не, това не можеше да е истина. Единствения човек, който най - малко искаше да срещне в този ден или изобщо някога в живота си сега се бе изпречил на пътя 'и. Девойката се опита да прикрие яростта в очите си, но не 'и се получаваше. Нямаше как да 'и се получи.
- Мисля, че дължиш едно извинение. - каза сериозно тя, поглеждайки го със сините си очи, сякаш се опитваше да го взриви с поглед.
Молеше се да се получи, колкото и да знаеше, че не бе възможно. Понякога 'и се искаше животът 'и да бе един от онези проклети сериали със свръхестествено в тях, за да може всичко магически да се оправи и всичко да завърши с хапи ендинг. Но по ирония на съдбата такива неща при Ребека нямаше.

_________________
Stop here, just pull over.
Let me out on the shoulder. I can't just sit by your side and pretend that it's alright while you cross the line.

You've been so dismissive. I've been too submissive. Listen, 'cuz I'm not, not finished and give me a minute while I lose my mind.

While my friends they hated you. I just kept defending you. Now you bring that attitude. Maybe it way true I'm too good for you.
avatar
Rebekah.
Still studying
Still studying

Име : Ребека Морган
Брой мнения : 48

Върнете се в началото Go down

Re: Преди два дни, L.A.

Писане by Skylar Hadley on Нед Фев 19, 2012 11:33 pm

Усмихвай се. Усмихвай се. Усмихвай се.

Защо не? Хубавата новина бе, че днес беше невероятен ден, а лошата – че това е едва голяма лъжа. Но така или иначе аз не правех нищо друго, освен да се усмихвам, когато някой е стъпил на розовите ми очила, защо сега да бе различно? Не, че бях един от онези оптимистично настроени идиоти тип „Ако мисля позитивно, ще ми се случват само хубави неща”. Хаха. Ако мисля позитивно, бях разбрал доста отдавна, разочарованието щеше да е още по-голямо. Ако ще и Буда, Ганди или Мартин Лутър Кинг да дойдеха да ме убеждават в обратното, аз бях сигурен в собствените си убеждения относно позивитивизма, а именно:

Да си позитивен = Да си пълен идиот.

Сериозно, кой нормален би си мислил, че може да оправи живота си със силата на мисълта? Хайде, моля ви се! Не бях чак толкова глупав... Въпреки, че полицията ме хвана. Но това се нарича „несъобразителност”, не означаваше, че съм глупак. Защото ако бях, нямаше да ме хванат сега, а много, много преди днешния ден. А и сега ме спипаха заради предателство. Неблагодарност, ако трябваше да съм по-точен... Не стига, че фалшифицирах решаващ за живота на онзи тъпанар документ, и той не ми каза поне едно „Благоадря”, ами отгоре на всичко ме изпорти на полицията...

...И получи награда. Щом разбрах това, всичко ми се бе изяснило.

За щастие, имах връзки и успях да мина между капките. Да се покрия, това им беше съветът на полицаите. При равни други обстоятелства бих изкритикувал разпуснатата им и ненадеждна система, но сега обстоятелствата не бяха нито равни, нито други. Нямаше да съм в правото си, ако кажех лоша дума за тях.

Чудех се какво ли би казала Стейс, ако разбереше за този малък гаф... Сигурно би се ядосала. Определено би се ядосала. Може би щеше за пореден път да ми каже да си намеря свястна работа и аз за пореден път щях да й обясня защо не мога, защо съм затворен в капана на изкуството да фалшифицираш всякакви документи...

Мислите ми и изобщо равновесието ми бе нарушено от неиндетифициран обект, който се блъсна в мен. Или аз се блъснах в него. Не можах да преценя. Бързо възстанових равновесие и извърнах поглед към виновника за това, фиксирайки с очи някакво момиче и на момента махайки „не”-то в началото на думичката неиндетифициран.

О, Господи. Ребека. Ти сериозно ли...?! Има хиляди други начини да ми се подиграеш, по дяволите.

- Мисля, че дължиш едно извинение.

Засмях се, след това присвих очи и тонът ми стана хапливо саркастичен, преливащ в театрално съкрушен:

- Извинявай, че се бутна в мен и едва не ме събори. Толкова съжалявам, позволи ми честта да падна на колене пред теб, ще се самоубия, ако не ми простиш... – присвих очи и изгледах Ребека отвисоко, правейки кратка пауза и усмихвайки се надменно. – Обърка ролите, съншайн. Ти ми дължиш извинение.

Хм... Заслужавах Оскар за това.

_________________
*

If you've been bad - Oh Lord I bet you have...
And you've not been hit by flying lead
You'd better close your eyes, you'd better bow your head
Wait for the ricochet...




*







Spoiler:
avatar
Skylar Hadley

Име : Скайлар Хадли.
Брой мнения : 66

http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди два дни, L.A.

Писане by Rebekah. on Пон Фев 20, 2012 9:25 pm

Ребека си мислеше, че едва ли има нещо, което да може да я ядоса още повече този ден, но явно грешеше. Това изчадие, дошло от Ада, за да 'и съсипва живота беше едно от малките неща, които можеха да направят живота 'и още по - ужасен отколкото е. Но и Ребека не отстъпваше. Щом той правеше животът 'и жив Ад, какво 'и пречеше на девойката на прави същото с неговия живот? Абсолютно нищо. Пък и да имаше нещо, което 'и пречеше, тя определено не би се спряла. Ребека бе отмъстителна по душа, не спазваше правилата и определено не слушаше никой друг освен себе си, което 'и даваше пълното право да съсипва живота на някой друг. И най - вече на проклетника, изпречил се на пътя 'и в този момент, гледайки я от високо. Единствената причина да я гледа така е, че той е с може би една глава по - висок от нея, но нищо друго. А тази негова надменна усмивка бъркаше в здравето на Бека. Само като я видеше 'и идваше да я изтръгне от лицето му, причинявайки му ужасни болки, да я изтрие, да я заличи и никога повече да не я вижда там.
Но нищо от това не се показа на лицето 'и. Ребека запази самообладание. Пое контрол над себе си и единственото, което се показа на лицето 'и бе една подла, лукава усмивка. Нищо друго. Опасно бе да си играеш с огъня, а още по - опасно бе да си играеш с Ребека и това Скайпар го знаеше, но за жалост не можеше да го проумее. Толкова ли трудно бе? Нима да разбереш, че Ребека не би се спряла пред нищо, за да съсипе животът ти е толкова трудно да се разбере? Че е по - добре да се отдръпнеш преди да е станало прекалено късно толкова ли затормозяваше мозъка на Скайлар?
Ребека изведнъж прихна от смях.
- Аз да се извинявам на теб? - каза през смях. - Да дължа извинение на теб?
О, това изречение беше толкова сбъркано и напълно погрешно. Ребека никога не се извиняваше. Абсолютно никога на абсолютно никой. Тя беше правата за всичко и може би до сега в живота си бе казвала ''Извинявай.'' най - много два пъти и то на брат си. НА никой друг не се бе извинявала и нямаше и да се извини. Най - малкото на Скайлар. Това бе просто невъзможно. Дори и да дойде края на света или втората ледникова епоха Ребека никога нямаше да му се извини за каквото и да е. Беше пълна лудост, ако той очакваше тя да му се извини. Беки мислеше, че за тази години Скайлар бе научил поне едно нещо за нея и то е, че никога не се извиняваше. За нищо. И защо да се извинява за нещо, което не бе по нейна вина?
- На какво си днес? - спря да се смее Ребека за момент. - Екстази? Марихуана? - попита девойката, повдигайки вежда. - Не, не. Нека да отгатна. Цикъла ти е свършил днес и от радост не можеш да мислиш трезвено. - ухили се Ребека, фокусирала сините си очи на неговите.
Ах, доброто старо дразнене. Любимото нещо на Ребека. Да дразни хората бе навик за нея. Бе нещо съвсем нормално за девойката. Нещо, което 'и правеше голямо удоволствие особено след като видеше реакциите на събеседниците си. Със Скайлар беше малко по - трудно, но все пак постигаше успех през повечето време.

_________________
Stop here, just pull over.
Let me out on the shoulder. I can't just sit by your side and pretend that it's alright while you cross the line.

You've been so dismissive. I've been too submissive. Listen, 'cuz I'm not, not finished and give me a minute while I lose my mind.

While my friends they hated you. I just kept defending you. Now you bring that attitude. Maybe it way true I'm too good for you.
avatar
Rebekah.
Still studying
Still studying

Име : Ребека Морган
Брой мнения : 48

Върнете се в началото Go down

Re: Преди два дни, L.A.

Писане by Skylar Hadley on Вто Фев 21, 2012 10:07 am

Засмях се. Ако си мислеше, че може да ме обиди, жестоко се заблуждаваше. Аз не се обиждах никога, още повече от надути момиченца, които не си знаят мястото. Каквото и да ми кажеха, най-много да се усмихна, но нищо повече. Едва ли имаше човек на този малък свят, който ми могъл да ме изкара извън кожата ми от нерви. В по-честите случаи хладнокръвието ми беше много дразнещо за смотльовците, които да решили да се правят на интересни, опитвайки се да ме засегнат с плоските си закачки. Тогава те се ядосваха, недоволни от липсата на резултати от действията им, но аз продължавах да съм така спокоен.

И тогава ставаше зле.

- Захарче, не се излагай – казах на Ребека, гледайки я с презрителна усмивка така, сякаш ми казваше, че е много добра по математика и в същото време твърдеше, че две плюс две е пет. – И без това с тази руса коса изглеждаш достатъчно глупава.

Последното не бе вярно. Ребека беше доста умно и схватливо момиче, което за жалост не можех да се сдържам да не дразня. Беше ми много интересна, когато започнеше да се опитва да ме затапва и да доминира с остроумието си над мен. Понякога й се отдаваше, понякога не. Но никога, никога нямаше да призная, че си е един малък остроумен и ужасен, със склонност към вербален садизъм Айнщайн, ако ще й Инквизицията да възкръсне и да ме разпъне на кръст. Леко ме дразнеше това, че Ребека смееше да ме има за равен, дори и по-низш от нея, макар и да не бе преживяла и половината на това, през което бях преминал аз. А това далеч не бе малко.

- Или може би не само изглеждаш – довърших аз мисълта си с крива усмивка. – Всъщност от далече си личи, че главата ти бие на кухо. И да, дължиш ми извинение. На мен – усмивката ми за момент рядко се разшири. – Освен ако не държиш да те пратя на екскурзия през Ада, преди да ми го дадеш.

О, да. Това би било много удовлетворяващо. Защото аз съм бил във всичките кръгове на Ада, познавах Дявола от близко и вече познавах всичките му лица. Нямаше да е трудно да пресъздам „Божествена комедия – Ад” на Данте, превръщайки всяка глътка въздух на Ребека в борба. Никога не бях вгорчавал живота на някой, само защото ме дразни, но за това момиче щях сериозно да си помисля. Макар че... имаше една малка част от мен, която беше против това. В крайна сметка, Ребека бе просто досадна студентка, една от многото. Не си заслужаваше.

_________________
*

If you've been bad - Oh Lord I bet you have...
And you've not been hit by flying lead
You'd better close your eyes, you'd better bow your head
Wait for the ricochet...




*







Spoiler:
avatar
Skylar Hadley

Име : Скайлар Хадли.
Брой мнения : 66

http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди два дни, L.A.

Писане by Rebekah. on Вто Фев 21, 2012 10:20 pm

Екскурзия през Ада? Той да я прати на екскурзия през Ада?
Ребека се засмя още по - силно и от преди. Това беше едно от най - тъпите и безсмислени неща, които Скайлар някога 'и бе казвал. Ето това показваше колко малко знаеше за нея, но се заяждаше и вгорчаваше живота 'и преди и продължаваше да го прави и сега. Но за разлика от него Ребека знаеше много повече, отколкото казваше. Обичаше да знае нещо за някой, дори и да не бе кой знае какво. Пак имаше нещо, което можеше да обърне срещу тях. А щом дори и за най - обикновения човек знаеше по нещо, да не говорим какво знаеше за Скайлар. Бе насъбрала от тук информация, от там информация, която започна леко да си се подрежда и в момента Ребека знаеше много повече за Скайлар, отколкото той си мислеше, че девойката знае. Тя естествено нямаше да му каже сега. За всичко си имаше време, а Ребека имаше голямо търпение.
А тази шега за русата коса изобщо не стигна до ушите на Ребека. Отдавна се бе научила да не слуша такива глупости, най - вече излизащи от устата на мъжа срещу нея. Много често повечето, които я ненавиждаха (а те бяха наистина много!) си правеха шеги за русата 'и коса, опитвайки се да я засегнат по някакъв начин, но изобщо не им се получаваше. Ребека бе прекалено умна, за да не обръща внимание на подобни неща, свързани с русите коси и блондинките. Беше адски тъпо. Заради една или две блондинки всички останали с впечатлението, че и останалите са такива. За жалост, всеки кой си мислеше това накрая си патеше. И то много. Но дори и всички блондинки в този свят да се съберат и да се умножат по десет нямаше дори да е една милионна от това, на което Ребека бе способна.
- Ще ме пратил на екскурзия през Ада. - продължаваше да се смее Ребека. - Животът ми от доста време е изоставен от Господа, проклет от Съдбата и хвърлен право в ръцете на Дявола. Едва ли можеш да направиш нещо, за да го влошиш. - озъби му се Ребека.
Беше права. Още от много малка животът 'и се бе превърнал в кошмар за всички, който вместо с времето да се оправяше към нещо по - добро ставаше много по - зле. Само защото Ребека имаше пари не значеше, че живееше като кралете и кралиците както повечето си мислеха. Това беше една долна лъжа. животът на Бека никога не е бил хубав и девойката се съмняваше, че в скоро време щеше да се оправи. Всъщност, ако не се занимаваше с обикновените неща за нея през деня сега най - вероятно щеше да мисли как във всеки следващ миг може нещо много по - ужасно да се случи с някой неин близък или с нея самата, но за щастие все още не бе изпаднала до там.
- От мен извинение не чакай. Първо: не беше моя вината, че ти не гледаш къде вървиш. Второ: дори и да дойде края на света не бих ти се извинила за абсолютно нищо. Това го знаеш много добре. И трето: не си мисли, че можеш да ме обидиш по какъвто и да е начин, най - малкото да ме пратиш в Ада, защото не знаеш с кой се забъркваш. - предупреди го за пореден път Ребека.
Можеше само да си мисли, че знаеше с кой се забърква, но едва ли наистина си имаше представа. И за негово добро щеше да е ако просто се откажеше и признаеше, че е победен или каквото и да е там и да се разкара от живота на Ребека веднъж завинаги. Защото ако не го направеше щеше да си изпати. До сега Беки играеше мило. Но можеше да бъде и самата Сатана.
- Като говорим за Ад наскоро да си посещавал родното си място? - попита девойката с лукава усмивка на лицето.

_________________
Stop here, just pull over.
Let me out on the shoulder. I can't just sit by your side and pretend that it's alright while you cross the line.

You've been so dismissive. I've been too submissive. Listen, 'cuz I'm not, not finished and give me a minute while I lose my mind.

While my friends they hated you. I just kept defending you. Now you bring that attitude. Maybe it way true I'm too good for you.
avatar
Rebekah.
Still studying
Still studying

Име : Ребека Морган
Брой мнения : 48

Върнете се в началото Go down

Re: Преди два дни, L.A.

Писане by Skylar Hadley on Сря Фев 22, 2012 8:54 am

Извъртях очи. Тя сериозно ли си мислеше, че трябва да ме е страх от нея? Или поне да съм респектиран от факта, че си мислеше, че не мога да обърна живота й нагоре с краката?... Явно забравяше, че колкото и зле да е нещо, винаги има начин да стане по-зле; а Адът имаше много лица и още два пъти по толкова имена. От личен опит знаех, че точно когато си мислиш, че не може да стане по-зле, винаги, абсолютно винаги, като по закон, съдбата така те извърта, за да ти покаже, че грешиш и винаги може да стане по-зле... стига да си мислиш, че не може. Това беше много лесен трик да си направиш живота пълен хаос – просто си казваш, че нещата няма как да се влошат още повече и воала!... Започваш да се питаш как, по дяволите, си се забъркал в това и защо, мамка му, точно на теб се случва?

Защото така. Защото предизвикваш съдбата да изпробва до колко от тези глупости можеш да понесеш и кога ще рухнеш, ще се предадеш и ще си кажеш „Не мога повече”.

- Не знаеш нищо за мен – казах мрачно, ниско, че се съмнявах Ребека да ме бе чула.

Или поне не знаеше нищо за моят личен Ад. Всъщност, искаше ми се да не знае, но тя май знаеше за Сиера Леоне. Ужас. Но не, не можех да бъда сигурен какво точно имаше предвид под „родното си място” – слуховете бяха много и най-различни. Бях чувал, че съм роден във Франция. После се говореше, че съм роден и съм отрасъл в Хавана, Куба, в някакво гето, от което съм се измъкнал и съм дошъл тук... Повечето хора вярваха на втория вариант, заради факта, че действително говорех испански и заради лекият ми тен, но него аз бях получил по пътищата, тъй като рядко пътувах с автобуси и бях изложен на слънце през по-голяма част от ежедневието ми. А и тук, в Ел Ей слънцето далеч не липсваше. Сега се чудех дали с думите си Ребека имаше предвид някой подочут слух или Сиера Леоне.

Завъртях се веднъж около себе си, с ръце на хълбоците, мислено биейки си шамари, задето посмях да се почувствам безпомощен. След това застанах до Ребека, наклонил надолу лице към нейното.

- И къде си мислиш, че е Ада, в който съм се родил? – повдигнах вежда. Тонът ми бе предизвикателен.

_________________
*

If you've been bad - Oh Lord I bet you have...
And you've not been hit by flying lead
You'd better close your eyes, you'd better bow your head
Wait for the ricochet...




*







Spoiler:
avatar
Skylar Hadley

Име : Скайлар Хадли.
Брой мнения : 66

http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди два дни, L.A.

Писане by Rebekah. on Съб Фев 25, 2012 12:37 pm

О, да. Лукава усмивка се разля бавно по лицето на Ребека. Беше хванала Скайлар неподготвен. Виждаше се в лицето му, в очите му. Нищо не можеше да се скрие от погледа на Ребека и видя как ''любимата'' 'и личност изпита ужас след като тя го попита за родното си място. Ребека не на празно го предупреди. Той си нямаше и на представа с кой се забърква и на какво беше способна Ребека, но в най - скоро време щеше да научи. Ребека не мислеше да говори пълни глупости като Скайлар, опитвайки се да я накара да се страхува от него само с няколко думи, които не значеха абсолютно нищо.
Девойката повдигна погледа си към мъжа до нея и скръсти ръце. Въобще не обръщаше внимание, че бяха в момента посредата на една от най - оживените улици и повечето минаващи обръщаха крадешком погледите към тях. Явно очакваха нещо интересно да се случи, за да може на секундата да започнат да изпращат смс - ите на приятелите си, а те на своите, а те пък на своите и накрая само за два или три минути цял Холивуд да разбере. Тук клюките се търсиха като топъл хляб, независимо за какво бяха, което привлече вниманието на Ребека още от малко момиче.
- Мисля, че ти много добре знаеш за кое кътче на тази проклета Земя говоря. - рече девойката. - Сиера Леоне.
Ребека бе чувала много слухове за родното място на Скайлар. Някой твърдяха, че е роден във Франция, други говореха, че родното му място е Хавана, а трети казваха, че е било пък Лондон. Но Ребека не бе от онези хора, които вярваха безусловно на разните слухове. Затова често поемаше нещата в нейни ръце. Отне 'и цяла една седмица, за да разбере от къде бе Скайлар и какво бе миналото му, което доста я изненада. Обикновено 'и бяха нужни само няколко минути, много рядко часове, за да разучи някой. Но някой с миналото му определено би направил всичко възможно да го прикрие. За щастие Ребека имаше връзки тук - там, повечето 'и дължаха разни услуги и така успя да изрови доста интересни неща за Скайлар.
- Мислеше, че никой няма да научи ли? - наклони съвсем леко главата си на една страна. - Колко жалко за теб само. Но пък имаш героично минало. Кой можел да предположи, че Скайлар Хадли бил толкова загрижен и мил и.. ах, направи ми късаш сърцето. - Бека говореше толкова мило и сладко, че всеки би 'и повярвал.
Но само след една секунда се засмя и върна кръвнишкия си поглед и подлата си усмивка на лицето.

_________________
Stop here, just pull over.
Let me out on the shoulder. I can't just sit by your side and pretend that it's alright while you cross the line.

You've been so dismissive. I've been too submissive. Listen, 'cuz I'm not, not finished and give me a minute while I lose my mind.

While my friends they hated you. I just kept defending you. Now you bring that attitude. Maybe it way true I'm too good for you.
avatar
Rebekah.
Still studying
Still studying

Име : Ребека Морган
Брой мнения : 48

Върнете се в началото Go down

Re: Преди два дни, L.A.

Писане by Skylar Hadley on Нед Фев 26, 2012 10:47 pm

Изгледах момичето няколко секунди със съкрушено изражение. След това изведнъж лицето ми се промени. Засмях се силно, сякаш Бека ми бе разказала страшно смешен виц, способен да разплаче от смях дори гробар. Продължих да се треса от смях, не можех да се спра.

- Ти... Ти... – не можех да дишам. Не бях чувал по-смешно нещо от години, сериозно. Последният път, когато се бях смял така, беше когато имах достатъчно пари да отида в един клуб, където се подвизаваха различни комици. Цяла вечер се бях пръсвал по шевовете от смях и това ми беше оправило цялата скапана седмица, през която преживявах поредната раздяла със Стейси. В крайна сметка успях да се успокоя малко и да фокусирам вниманието си върху Ребека и нейните плоски опити да ме сплаши. Изтрих сълзите от очите си и й се усмихнах широко и лъчезарно. – Ако искаш да ме засегнеш, трябва да се потрудиш малко повече, Барби.

Тя сериозно ли си мислеше, че като е разнищила миналото ми, ме е сломила?... И че вече има превъзходство над мен?... Ако действително го мислеше, то тогава бе в жестока заблуда. Нека кажеше на хората истината. Нека разбулеше мистерията и вдигнеше завесите, изгонвайки от сцената всички клюки и неоснователни слухове. Какво от това?... Хората щяха да се опитат да ме превърнат в черна овца, отстъпник; други щяха да се застъпят за мен и да ме защитават. А аз... аз щях да си остана същият Скайлар Хадли – спасител за едни и напаст за други. Дали истината щеше да излезе наяве или не, нямаше голямо значение, защото това нямаше да промени факта, че съм отговорен за много спасени животи... но и много погубени. Имаше ли голямо значение?... Хм, съмнявах се.

- Ти си много слаб човек – казах й, вече по-сериозно, впивайки очите си в нейните, сякаш искам да прониква в душата й, която беше обгърната от дебел слой лед. – Знаеш това. И някъде дълбоко в себе си ми завиждаш за силата, която притежавам. Защото, въпреки всичко, което съм преживял, не съм паднал до там, че да се превръщам в тровещо живота на другите копеле, което се прави на безсърдечно в отчаяните си опити да се защити. Защото точно това правиш ти. Но нямаш достойнството да си признаеш. – усмихнах се едва забележимо. – Животът и на двама ни е бил еднакъв Ад, по различни начини, но аз още не съм се предал. Няма и да го направя.

Погледнах я отвисоко. Ако имаше нещо, с което имах пълното право да се гордея, то това беше то.

- Знам за теб много повече, отколкото си мислиш, Ребека. Знам достатъчно, за да кажа със сигурност, че от нас двама ни ако някой трябва да се подиграва, то това би трябвало да съм аз.

_________________
*

If you've been bad - Oh Lord I bet you have...
And you've not been hit by flying lead
You'd better close your eyes, you'd better bow your head
Wait for the ricochet...




*







Spoiler:
avatar
Skylar Hadley

Име : Скайлар Хадли.
Брой мнения : 66

http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Преди два дни, L.A.

Писане by Rebekah. on Съб Мар 17, 2012 11:12 am

Барби? Сериозно ли? Барби?
Скайлар напоследък много взе да си позволява да използва най - различни прякори и обръщания към Ребека, които тя не намираше за интересни, ами за много изтъркани и скучни. Започваше дори да мисли, че той 'и бе забравил името. И ако това наистина се окаже истина Ребека изобщо нямаше и да се почуди. Смях обаче прекъсна мислите на Ребека.
Той се засмя. Той наистина се засмя. Ребека определено не бе очаквала такъв вид реакция. До сега не бе виждала нито един човек, който да започне да се смее истерично когато някой му каже, че знае миналото му и всяка една негова мръсна тайна, която толкова много време се е правил всичко по силите си, за да я запази в тайна. Определено не бе наред. Дали осъзнаваше, че с тази информация и само един негов погрешен ход Ребека бе способна да съсипе живота му? Дали изобщо се бе замислил над това и си бе давал сметка какво щеше да стане, ако Ребека бе решена да го разобличи пред всички? Естествено, че не се бе замислял. Защото ако беше сега щеше да моли Бека да го опстави намира и да не му съсипва живота. Ребека изобщо не се опитваше да го засегне. За Бога, ако искаше да го засегне до сега Скай да я гледаше не с насълзени очи от смях, ами от болка. Ала не, той изобщо не бе помислил над това какво всъщност бе намислила Ребека. Добре трябваше да знае, че тя не се занимава с обикновеното изнудване или клюкарене както всички момичета в днешно време, които само се правеха на безчувствени кучки. Не използваше научената истина, секретната информация и всяка една мръсна тайна, за да може да каже на целия свят какъв всъщност бе определения човек. Знаеше, че нямаше да има никаква полза след като каже всичко на света и нямаше с какво да държи жертвата си в напрежение. О, по дяволите не. Тя играеше къде - къде по - мръсно от онези глезени момичета, които произволно си слагаха титлата кучки само заради една лоша постъпка. Бека използваше малко по малко информацията по начин, по който никой друг не можеше и довеждаше само до мъчения и болка. БЕ преживяла много от тях, за да знае как да се предпази и да причини на съседния подобни чувства. Но в много по - големи количества. Именно за това никой не искаше да се закача с нея. Но Скайлар явно се бе убедил, че тъй като Ребека е просто едно момиче не би могло да му причини каквато и да е болка. Още повече да го накара да страда заради миналото. Това обаче за сетен път доказваше колко малко я познаваше. Което бе жалко и, естествено, в полза на Ребека.
Ребека слушаше внимателно последвалата реч от Скайлар. Сега обаче беше неин ред да се смее. Сякаш през минута си сменяха ролите и в момента Ребека беше тази, която се късаше от смях.
- Да ти завиждам? - каза тя през смях.
Ребека да му завижда? И за какво? За това, че сега единствения му приятел е отчайващо влубен в него, а гаджето му... ами не се знае какво иска и то. Всички други връзки към света са на светлинни години от него и животът му не е нищо по - различно от на обикновен клошар с отчайваща съдба? За това ли Ребека трябваше да му завижда? На това ли му се казва сила?
Ребека не се бе превърнала в кучка от отчаяни опити да се защити от каквото и да е, все още предстоящо. Тя се бе превърнала в кучка, тровеща живота на останалите, защото не изпитваше нищо друго, освен гняв, болка, ярост, още ярост и още болка. Всичко останало бавно и мъчително 'и бе отнето от нея. Ребека нямаше душа и сърце. Не изпитваше състрадание, обич и всички онези неща, присъщи на едно обикновено момиче. На едно добро момиче. Под този слой лед, както всички казваха, че притежава, нямаше нищо. Абсолютно нищо. За разочарование на всички онези, които си мислеха, че там дълбоко в нея се криеше нараненото 'и сърце или частица доброта. Там нямаше нищо. И не бе защото Ребека се опитваше да се защити. Бе защото вече нищо от това не 'и бе останало.
Девойката придоби сериозно изражение и се доближи до Скай до толкова, че можеше да усети дъха му.
- Не ти завиждам за абсолютно нищо, Скайлар. И напълно грешиш за мен. Не се преструвам на кучка. Не се правя на такава, за да се защита от това, което може да последва. Отново си с погрешна информация за мен. - напълно сериозно изражение, непоколебимо. - Не знаеш нищо за мен. Доказа го с последните си няколко напълно безполезни речи и просташкото си държание. Защото ако ме познаваше и знаеше поне малко за мен и миналото ми определено нямаше да се смееш. - добави тя, гледайки в очите му. - Жалък си, Скайлар.

_________________
Stop here, just pull over.
Let me out on the shoulder. I can't just sit by your side and pretend that it's alright while you cross the line.

You've been so dismissive. I've been too submissive. Listen, 'cuz I'm not, not finished and give me a minute while I lose my mind.

While my friends they hated you. I just kept defending you. Now you bring that attitude. Maybe it way true I'm too good for you.
avatar
Rebekah.
Still studying
Still studying

Име : Ребека Морган
Брой мнения : 48

Върнете се в началото Go down

Re: Преди два дни, L.A.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите